Dushniko [Душнико]
42.996761,23.236556
Location
N 42.9961, E 23.2365 - 565 м. надм. височина Взети от: Жорж Влайков Намира се на левия бряг на р.Пещта,непосредствено под шосето Искрец-Брезе *G P S - E 23,141181 N 42.594826 - WGS84 Пещта;
Description
Душнико
Картотечен код: 204012 Синоними: Пещта;Водната;Искрецка п-ера Местност: Пещта - Изх. пункт: с.Искрец,пътя за с.Брезе Населено Място: с. Искрец, общ. Своге, обл. София Тип на обекта: изворна пещера Обща дължина: 877 м Отриц. денивелация от входа: 27 м Отвеси: не Необходим алпийски инвентар?: не Въже?: не Стълба?: не Друга специална екипировка?: да Налична стационарна екипировка?: не Вода: с водни и сухи части Сифони (брой): 2 Надморска височина на входа: 578 м Канални части?: да Диаклазни части?: да Брахиклазни части?: не Вместващи скали: Среден триас - Ледници?: не Отложения: пясък,скални отломъци Тектоника: Пещерата е развита в среднотриаски варовици,изграждащи северното бедро на Свогенската антиклинала Динамика на пещерата: въздушен обмен Образувания: Срещат се само в началото на галерията,водеща от залата към вход С-предимно сиви повлеци Хидрогеология: Динамичен карстов извор / до 30000 л/сек/.Сифон с дължина около 200 м ,дълбочина 26 м Юрид. статус: свободен достъп Открил пещерата: Известна отдавна Гл. картировач: П.Нейковски;Т.Кръстева Клуб: Академик гр.София
Histoire
Пещерата е известна с тези имена, но най-голяма популярност е добило първото. То се е породило в резултат на мъглата, образуваща се около входовете на пещерата през студените зимни дни. Пещерата се намира на левия бряг на Брезенска река на около 2km на северозапад от с.Искрец. Шосето за с.Брезе минава над привходната зала на пещерата. Четиривходовата пещера Душника е развита в триаски варовици. Тя е водна, хоризонтална, лабиринтна пещера. Температурата на водата е 11oС. През пролетта по-голямата част на пещерата е наводнена. Суха е само привходната част. Хидроложката система на Душника и Искрецкият карстов извор дават началото най-големия динамичен карстов извор в страната 30 000 l/sec. По въздушна линия разстоянието между Понор планина и Искрецкия извор е 7.5kм, а денивелацията - над 650м. Огромният водосбор предполага, че ако се премине крайния сифон изследователите ще попаднат в сложна пещерна система с голяма положителна денивелация и дължина на галериите. Известна на местното население от незапомнени времена. Първото писменно съобщение за пещерата е от К. и Х.Шкорпил през 1895г, а второто - от Г.Златарски от 1904г. При първото изследване, направено през 1915г от Жеко Радев картата е 225м. В периода 1923-25г многократно посещавана от д-р Иван Буреш и негови сътрудници с цел изучаване на нейната фауна. Проучванията, извършени от “Академик” София 1967-69 година добавят още данни и сборът на картираните галерии става 567 m. В последната карта на пещерата, направена през 1988г от З.Илиев, А.Жалов и В.Генчев са картирани нови части и последната дължина е 876м. През 2001г е проучвана от френски и белгийски леководолази - сифон L ~ 60 m, H - 7 m. Второ леководолазно проучване през 2002г от белгиеца Серж Делаби (L~ 200 m, H - 26 m). Пещерна фауна. Стигобионти: Cavernisa zaschevi (Gastropoda), Diacyclops pelagonicus saetosus, D. stygius, D. clandestinus, Speocyclops lindbergi, Maraenobiotus parainsignipes, Stygoelaphoidella elegans (Copepoda), Sphaeromides bureschi (Isopoda). Троглобионти: Paranemastoma (Buresiolla) bureschi (Opilionida), Pheggomisetes globiceps (Coleoptera). Източник: caves.4at.info
Cavités proche
| Distance (km) | Nom | Longueur (m) | Profondeur (m) |
|---|---|---|---|
| 15.8 | Temnata Dupka | 5048 | |
| 24.7 | Izvor Sokolska | 3 | |
| 24.8 | Соколска яма [Sokolska yama] [Fosse Sokol] | 17 | |
| 31.0 | Ledenika | ||
| 31.5 | Kalna Matnitza | 500 | 40 |
| 71.1 | Банковица (Пещерата) [Bankovitza Cave] | 3500 | 89 |
| 77.1 | Съева дупка | 400 | |
| 82.0 | Jabokrek | 3650 | |
| 137.3 | Деветашката (пещера) [Devetashka cave] |